ЗАЩО НА ДУМИ СМЕ БОГАТИ, А НА ЛЮБОВ - БЕДНИ

КЪМ ДУМИТЕ ОТ ТАЗИ КНИГА САМО БИХ ДОБАВИЛА - ХРИСТОС ИДВА НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА НИ ДАДЕ ОТГОВОР ЗАЩО НИЕ СМЕ ДОШЛИ ТУК.
НЕ ЗА ПАРИ, НЕ ЗА СЛАВА, НЕ ЗА ВЛАСТ! А ДА ОТВОРИМ СЪРЦЕТО СИ ЗА ЛЮБОВТА!
ТОВА СЕ ОТДАВА НА ХОРАТА НАЙ-ТРУДНО. МНОГО ДУМИ, МАЛКО ЛЮБОВ....
Дори човек да е безгрешен, ако не може да дава любов, той не е чул Христос.
На робството му е нужен страх, за да съществува. Робство с любов не може да върви ръка за ръка. Това е посланието на Христос.

Ето и откъс от книгата "Алхимията на живота" - Иван Габеров
Именно любовта отличава Христовото учение от възникналите край него християнство и гностициъм, всяко едно пъстро и разслоено в историческите си проявления.
Защото в завета на Христос изведен от кратките му поучения, не е определящ акцента върху греха, нито се фокусира върху познанието, а е събуден спомена за любов към живота, за себеотдаването с радост и надежда, с преклонение и вяра към мъдростта на протичащия край нас божествен импулса на Сътворение, наричан живот.
Любовта е енергията, която създава и поддържа живота.
Исус Христос идва да спаси света чрез любовта в себе Си, не да го съди и обвинява.
По тази причина Благодатта на любовта Му винаги е възприемана като водещ духовен принцип, в сравнение със законите за регулиране на Битието, а Саможертвата Му, по същата причина, е поставена над целесъобразността и отвъд моториката на инстинктите за оцеляване.
Иисус обича без да съди; въздига без да натрапва; насочва без да посочва; приема без да отнема.
Защото за любовта са достатъчни двама, а за греха един.
Той събира множеството на любовта без да дели битността на грях и срам.
Като спаси дори един човек от блатото на греха, Иисус създава възможното множество на любовта, адресирана към всички останали.
Това е смисълът на Христовото учение. То е алгоритъм, който открива просторите на любовта в мрачната робовладелска действителност...


Коментари